"През XII век малко дърво с красиви плодове, било засадено на Арабския полуостров, където скоро кафето станало любима напитка на бедуините. Многочислените ислямски поклонници, посещаващи Мека, бързо станали почитатели на любимото питие на местните. Скоро започнали да отнасят по родните си места и зърна кафе от Мека, наричайки го „ислямско вино“. Дори поради особено засилилата се страст на арабите към кафето, в 1511 г. висшето ислямско духовенство създало в Мека „Съвет по кафето“.На този съвет след дълго обсъждане било решено, че кафето развращава разума и чувствата на правоверните и ги отвлича от правата вяра. Кафето, както и виното, били забранени. Но не след дълго забраната касаеща кафето била постепенно и благополучно забравена.
Европа и Америка разбрали за съществуването на кафето значително по-късно, през XVII век. Само за няколко десетилетия ароматната тонизираща напитка се превърнала в стока от първа необходимост за обитателите на Стария и Новия Свят, повечето от които не си представяли утрото без традиционната чашка кафе. През XVII - XIX век европейските колонизатори основали плантации в благоприятни региони, като тези страни бързо станали основен източник на приходи.
В течение на няколко столетия кафето се приготвяло от смлени зърна, и едва в началото на ХХ век, бил създаден кафе концентрат, който придобил популярност по времето на Първата и Втората Световни Войни, когато кафето се давало срещу купони. Към този концентрат, направен на основата на цикория, обикновено се добавяло мляко и захар. По това времеСартори Като, американски учен с японски произход, изобретил и разтворимото кафе.
Жителите на Стария и Новия свят, се срещат с кафето по различни начини, но горе-долу по едно и също време, благодарение на развитието на международните търговски отношения. В много страни, традициите свързани с пиенето на кафе са се зародили с появата на едно или няколко заведения, в които се продавала чуждестранната напитка, и за кратко време кафето спечелило популярност сред цялото население.
В Италия, в средата на 17 век венецианците узнали за чудотворното въздействие на кафето.. През 1645 г. на площада „Сан Марко“ във Венецияе открито първото кафене — „Кафе Флориан“, което и до днес е едно от най-известните и скъпи кафенета в целия свят. Италианците така се влюбили в кафето, че много скоро то станало неразделна част от ежедневието им. Кафето става и тема намного театрални постановки като например известната комедия на Карло Голдони "Магазинче за кафе". От 1764 до 1767 г. любителите на кафе издавали и списание - "Il Caffe", което разглеждало темите, които се обсъждали в кафенето: политика, литература, наука и право, карнавала. Някои от термините, отнасящи се до кафето са с италиански произод: "баристас" - хора, които майсторски приготвят еспресо, капучино, кафе-латте (кафе с мляко), кафе-ристретто (много силно), кафе-макиато (еспресо с мляко), кафе кон-панна (кафе със сметана) През 1948 г. италианският "бариста" Ашил Гаджиа изобретил кафеварка-еспресо, което довело до революция в приготвянето на кафе-еспресо, т.е. "кафе под налягане".
В консервативна Англия първото кафене e открито, но не в столицата, а в Оксфорд през 1650 г. Две години по-късно е открито и второто кафене — в Лондон. Кафето струвало едно пени, а основните клиенти били студентите, които смятали, че за едно пени за кафе научават повече, отколкото на лекциите в университета. Кафенетата се певърнали и в любими на юристите (The George); на лекарите (Baston).Кафенетата станали популярни и сред хора с антиправителствени идеи и крал Чарълз II рашил да ги закрие. Надигнали се протести, които го принудили да промени волята си. Вратите на кафенетата се отворили отново, а репутацията на краля била накърнена. В края на краищата традиционната напитка на англичаните си останал чаят, а не кафето, тъй като Източноиндийската компаниядоставяла доста по-евтин чай от Индия.
Във Франция кафето се появило благодарение на посланика на Османската империя Сюлейман Ага, който устроил пищен дипломатически прием. Гостите били почерпени с кафе по турски. През 1672 година на днешния площад Сен Жермен било открито първото парижко кафене.
Още в първата половина на XVIII век Франция станала основен производител на кафе сред старните колонизатори. Благодарение на това кафето бързо се разпространило сред парижката аристокрация. Голям почитател на кафето бил самият Людвиг XV. Няколко пъти в годината той сам си приготвял отвара от кафени зърна, които растяли в ботаническата градина на Версай. Кафе-любители bили и известните френски писатели Волтер, Дидро и Руссо, които прекарвали голяма част от времето си в парижките кафенета, които през 1720 година наброявали около 300.
Немците имали възможността да разберат за съществуването на кафето още през 1586 година. Ботаникът Леонард Рауволф описл кафеното дърво в своя пътешетвенски дневник. Неговите съотечественици обаче опитали кафената отвара за пръв път през 1673 година, когато холандеца Ян Данц открил първото кафене в Бремен. Много от немските "кафехаузен" били едновременно и музикални салони, в които се организирали концерти. От 1720 година, в продължение на 20 години в Циммерманс Кафехауз в Лайпциг, самият Йохан Себастиян Бах изнасял концерти. С увеличаването на броя на любителите на кафе, възникнал спор, който разделил обществеността на почитатели и противници на кафетро. Почитателите на кафе вярвали, че то може да ги излекува от всички болки, докато противниците му виждали в него дяволска намеса. По този повод Бах композирал "Кантата за кафето" с реалистична история, която разказва за баща, който иска да отучи дъщеря си от пиене на кафе. Момичето пиело чашка след чашка и не обръщало внимание на бащините заръки. Нищо не помагало - нито обещанията, нито заплахите. Бащата обещавал нови дрехи, украшения, но и това било напразно. Най накрая той обещал да и намери прекрасен съпруг, ако се съгласи да спре да пие кафе. Девойката така и направила, но когато се омъжила, накарал амъжа си да подпише брачен договор, че тя има правото да пие кафе.
В Северна Америка кафето се споменава за пръв път през 1668 година. Преселниците пиели кафе със захар мед и канела. Първите кафенета били направени в Ню Йорк, Филаделфия и остън, а кафето станало национална напитка на американците, след като Източно Индийската компания спряла доставките на чай в Съединените Щати.
Първият почитател на кафе в Русия бил самият цар Алексей Михайлович Романов. Придворният лекар Самюел Колинс в 1665 г. му предписал "познатото от перси и турци варено кафе" като "изрядно лекарство против надменност, настинка и главоболие". По мнение на историците, кафето се е разпространило в Русия по две направления - на Изток и на Запад. Църквата искала да забрани кафето, като проповядвала, че разваля мозъка.Голяма заслуга за разпространението на кафето има Петър I, който се влюбил в кафето при посещението си при Никола Витсен —- предприемач и търговец на кафе в Холандия. Петър I започнал да разпространява напитка сред поданиците си. Царят разпоредил да черпят с напитката всички на големите събирания и балове в двореца, просителите в канцеларията и посетителите на царския музей.
Делото на Петър I продължила Анна Йоанновна Романова.През 1740 г. по нейно нареждане са открити увеселителните заведения и „Дом на кафето“. Малко по-късно нов тласък в разпространението на кафето в Русия дали руските офицери, пребивавали във Франция през войната от 1812 г. След завръщането си, при приемане на важни гости те въвели пиенето на кафе. Открити били и първите кафе-сладкарници, които били посещавани само от светски личности. В Москва и Петербург се появяват и първите "литературни кафенета", където се събирала интелигенцията. Любовта към кафето дотолкова се разраснала, че в края на 19 в. дори женската прислуга, постъпвайки на работа, се договаряла за полагаща се „кафе-почивка“.През 1884 г. в Петербург се открила международна изложба по градинарство. На нея всички многобройни желаещи имали възможността да се научат на изкуството да пекат кафе и да приготвят напитка от него. След тази изложба вносът на кафе в Русия се увеличил неимоверно.
