Суровото кафе заема второ място в световната търговия след нефта. В зависомост от добива, износът е около 4-5 милиона тона за година. Консумацията в страните-производители е около 1.3 млн. тона.

Кафените плантации в целия свят заемат приблизително 10 милиона хектара с около 15 милиарда кафени дървета. Добивът от едно кафено дърво е 0,5 - 0,8 кг (3500 - 5000 зърна кафе).

Отглеждането на кафето е много трудоемко. По целия свят около 25 милиона души изкарват прехраната си с отглеждане или обработка на кафе. В зависомост от социално-икономическата структура на страната, отглеждането и обработката могат да се осъществяват от малки стопанства, кооперации, средни или големи плантации.

Продажбата на кафето на международния пазар се осъществява от международни търговски компании, брокери и агенти или чрез директен контакт на големите производители на печено кафе с национални експортни организации. Цената на кафето се образува от сделки с кафени договори на стоковите борси в Ню Йорк (от 1882, Арабика) и Лондон (от 1954, Робуста).

Разлики между търсенето и предлагането, както и ценови спекулации са създавали големи ценови разлики в миналото. Нееднократно били правени опити да се намали икономическия риск за доставчиците и куповачите с търговски споразумения.

От 1963 до 1989 най-съществено станало Международното Кафе Споразумение (ICA), което обхващало както страните износителки, така и страните вносителки. Това споразумение, обаче се провалило, тъй като квотите не съответствали на актуалните нужди. През 1993 година, страните износителки формирали АСРС (Association of Coffee Producing Countries) и малко или много успели да предотвратят резките ценови спадове на суровото кафе, чрез участие в ценообразуването и увеличаване на запасите кафе.